The Cavern - какавидата на The Beatles
The Cavern (Кавърн клуб, Пещерата) е клуб на Mathew Street в Ливърпул. Отворен е като място единствено за джаз музика през 50те от няколко запалянковци, които желали да пренесат Париж в Ливърпул. Надявали се по френски модел в клуба да се събират красиви дами, философи, артисти, интелектуалци, хора, които желаят да се скрият от сложния свят. Избрали надълбоко мазе на към два и половина етажа подземен, под зеленчуков склад на знакова улица, която гъмжи от музикален живот и до през днешния ден. Канили непрекъснато най-хубавите джаз-музиканти, които можели да си разрешат. Ливърпул обаче е работен пристанищен град и джазът мъчно пускал корени. Хората таман се били окопитили след войната, нормализирали живота и финансиите си и младите търсели нещо ново за развлечение. Джазът бил прекомерно капиталистически и отдалечен за тях – придирчив, мъчно смилаем и най-много представител на отминаващото следвоенно време. The Cavern имал посещаемост, само че се смятал за елитарен и се крепял в този начален интервал най-много на искания.
Рей Макфал, тогавашният управител и собственик на The Cavern (подробна история на клуба можете да видите на уеб страницата им тук), бил буен пазител за чистотата на джаза и непоколебим съперник на рокендрола. Имал си добър бизнес и непрекъсната аудитория, която също като него следяла да не се замърси обичаната им джаз музика с излишества като да вземем за пример усилватели на инструментите – това се смятало за непростителен грях и очевиден симптом за уклон към рокендрола. Ако се издразнели, че нещо не звучи напълно Ню Орлеанско/Парижко- слушателите замеряли музикантите с дребни монети. Това е елементарно, тъй като клубът е доста дребен и сцената е на 5см от дансинга и на 50см от първите масички.
Река Мърси е доста значима за града и целия регион на северозападна Англия. В нейна чест са наречени местното графство Мърсисайд, мърсисайдското градско дерби „ Ливърпул “-„ Евертън “, както и мърсисайдските докове на Ливърпул, през които за столетие и половина са се придвижили от и за новия свят хиляди хора (свободни и роби) и артикули (включително жизненоважната храна през войните, поради което Ливърпул е бил съвсем напълно опустошен от немската авиация). Естествено било зараждащата се в региона при започване на 60те младежка музика да се снабди и с вярното име – Мърсибийт или Бийт музика. Сдобили се даже със лично Мърси Бийт списание, издавано от съученик на Джон Ленън.
По това време доста младежи свирели и формирали непрекъснато разнообразни музикални банди. Едни такива четирима ливърпулци нарекли себе си The Beatles, комбинирайки буквите на Beetles (Бръмбари) (вдъхновени от името на групата на Бъди Холи The Crickets (Щурците)) и The Beat мърсисайд музиката. Основната заслуга за името е на Джон, както и композирането на множеството им песни от това време. Заедно е Пол и Джордж прекарвали времето си в къщата на барабаниста на групата Пит Бест. Майка му Мона Бест е с английско-индийски генезис и била доста настойчив и пробивен човек. Тя закупила първата ресторантска еспресо кафемашина в Ливърпул и отворила личен клуб в къщата си. В мазето, персонално боядисано и изрисувано от момчетата, свирила за пръв път новата група The Beatles. Мона обаче разбирала, че с цел да съумеят в музикалния бизнес те имат потребност от същински, прочут клуб. Най-престижният и тежкарски клуб в града по това време бил The Cavern. Малката детайлност, че там се свири единствено джаз, а групата е рокендрол насочена не можело да спре настъпателната Мона. Тя била човек, който в случай че във вторник ти каже, че е неделя – по един или различен метод ще бъдеш заставен най-после да се съгласиш. Мона съумяла да убеди Рей Макфал, че The Beatles свирят „ деятелен блус “ и Рей ги позволил да забавляват интелигенцията и офис чиновниците от центъра на града през обедната им отмора всеки работен ден против £3 хонорар. Много хора и до през днешния ден си спомнят по какъв начин против 25 шилинга (70 днешни пенса) са си хапвали сандвичите на мира в The Cavern, слушайки The Beatles онлайн на към три-четири метра от масата си. Една от тези щастливци, както твърди самата тя, била Cherie Blair (въпреки, че по обикновени пресмятане на база рождената ѝ ’54г. по време на The Cavern интервала на The Beatles тя е била на 7-10г.). Заведението нямало лиценз за продажба на алкохол, сервирали се безалкохолни и леки закуски, което го правело налично и доста известно и измежду тинейджърите.
